Лошите идеи ускориха европейската криза

Европа има купища лоши идеи, както и купища лош дълг.
Според конвенционалната мъдрост просрочването на държавен дълг означава край на еврото: ако Гърция фалира, тя ще трябва да напусне еврозоната, а германските данъкоплатци ще трябва да спасяват правителствата от Южна Европа, за да спасят и съюза.
Това са пълни глупости. Американските щатски и местни правителства са просрочвали дългове в долари, също както фалират компаниите. Валутата е просто единица стойност, също както метрите са единица дължина. Ако гърците икономисват зехтина в еднолитрова бутилка, това не би застрашило метричната система.
Спасителните планове са истинската заплаха за еврото. Европейската централна банка (ЕЦБ) купуваше гръцки, италиански, португалски и испански дълг. Тя отпускаше кредити на банките, които на свой ред купуваха дълг. ЕЦБ е подложена на силен натиск да купува или да обезпечава. Когато дългът най-накрая бъде просрочен, останалата част от Европа или ще трябва да набере трилиони евро под формата на нови данъци, за да запълни хазната на централната банка, или еврото ще бъде изядено от инфлацията.
Отказът от еврото също би бил разрушителен за Гърция, Италия и останалите. Връщането на националните валути по време на дългова криза е равносилно на девалвирани спестявания, капиталов контрол, съсипващ търговията, растяща инфлация и изолация, убиваща ръста. Напускането на еврозоната няма да им помогне да избегнат фалита, защото дългът им обещава евро, а не драхми или лири.

Рисковете на девалвацията

Защитниците на идеята за девалвация смятат, че тя ще излъже работещите да се устремят към „конкурентоспособност“, сякаш не биха разбрали дали им плащат фалшиви пари. Ако девалвацията на валутата правеше държавите конкурентоспособни, Зимбабве щеше да е най-богатата на света. Нито един гласоподавател в Чикаго не би искал губернаторът на щата Илинойс да реши бюджетните и икономическите проблеми на щата чрез девалвация. Защо икономистите си мислят, че гръцките политици са по-мъдри?
Последният план призовава Европа да бъде по-строга в прилагането на правилата за дефицита, които в продължение на 10 години бяха лекомислено пренебрегвани. Със сигурност една директива на Брюксел ще накара гърците да се стегнат. Представете си какъв ще е ефектът, ако Международният валутен фонд или ООН се опитат да наложат вето на американските бюджетни дефицити.
По-тесният фискален съюз ще навреди на еврото. Спомнете си Полша или Словакия. Използването на еврото някога беше лесно решение: имаше смисъл да се използва същата валута като останалите съседни малки държави, също както Илинойс иска да използва една и съща валута с Индиана.
Сега това не е толкова ясно: ако използването на тази валута означава да се приеме спасителен план за Гърция и Италия, въвеждането на еврото може би не е толкова добра идея. Идеята за единна валута без фискален съюз би се харесала на всички. Валутен съюз в комбинация с фискален съюз, основан на спасителни планове, няма да е чак такава примамка.
Европейските лидери смятат, че работата им е да спрат „заразата“, за да „успокоят пазарите“. Те винят „спекулантите“ за проблемите си. И продължават да очакват Голямото съобщение, което ще успокои пазарите и ще ги накара да подновят държаните дългове за още неколкостотин милиарда евро. За съжаление проблемът е реалността, а не психологията, а правителствата са лоши психолози. Просто не може да запълните дупка от един трилион евро с психология.
Френският президент Никола Саркози заяви, че Гърция прилича на Lehman Brothers Holdings и нейният фалит ще срине финансовата система. Гърция не е Lehman Brothers. Тя не разполага с трилиони долари, за да компенсира договорите си за деривати. И не е брокер-дилър, чийто провал ще замрази всички видове активи. Нейните кредитори нямат законното право да конфискуват дължимите активи. Гърция е просто един традиционен суверенен кредитополучател като онези, които фалираха, след като Едуард III измами банка Perruzzi през 1340 г.

Банков дълг

Просрочването на държавен дълг обаче ще навреди на финансовата система поради простата причина, че Европа позволи на банките си да трупат дълг, който тя третираше като безрисков и не обезпечаваше с никакъв капитал.
Задлъжнелите правителства притискаха банките да купуват повече дълг, а не по-малко. Докато банките увеличаваха капитала си, натрупаха още повече „безрисков“ държавен дълг, който да използват като обезпечение на кредитите на ЕЦБ. Голямата „ликвидна операция“ на ЕЦБ ще предостави на банките стотици милиарди евро, за да увеличат те държавните дългове в портфейлите си. Банковите вложители и кредитори са осъзнали това и се спасяват, както могат.
Като тъпчат банките със суверенен дълг, европейските политици и регулатори правят неминуемото просрочване още по-опасно във финансово отношение. Дотук с надеждите, че регулациите ще обезопасят банките.
Следователно фаталната грешка на еврото не беше, че обедини чрез обща валута области с различни нива и структури на икономическо развитие. В крайна сметка Мисисипи и Манхатън използват една и съща валута. Грешката на еврото не беше, че лиши правителствата от мимолетното удоволствие на девалвацията. Нито пък че предвиди валутен съюз без фискален съюз.
Погрешните банкови регулации бяха фаталната грешка на еврото. Държавният дълг, който винаги може да избегне открито просрочване, когато страните принтират пари, не запазва безрисковия си статус в един валутен съюз. Въпреки това банковите регулатори и ЕЦБ продължават да претендират за обратното.
Чрез умело прилагане на лоши идеи Европа предприе традиционно преструктуриране на суверенния си дълг и го превърна в банкова криза, валутна криза, фискална криза, а сега и в политическа криза.
Когато ерата на самозалъгването приключи, Европа ще се изправи пред труден избор. Тя може да има валутен съюз без просрочване на държавни дългове. Този вариант означава да въведе фискален съюз и да приеме реалния контрол на Германия върху гръцките и италианските (а може би и френските) бюджети. Никой не иска това, и то с основание.
Другият вариант е Европа да създаде валутен съюз без фискален съюз. Той би проработил, но трябва да се основава на две основни идеи: суверенните държави трябва да могат да обявяват фалит като компаниите, а банките, включително централната, трябва да третират държавния дълг като корпоративен дълг.
Последният вариант е разпад, вероятно след криза и инфлация. Еврото, също като метъра, е страхотна идея. Отказът от него би бил истинска и ненужна трагедия.