Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch: Превантивна мярка срещу безотговорни политици

Към новите страни членки сякаш има по-строги изисквания за критериите, например за бюджетните дефицити. За нас не би имало голям проблем да се присъединим към Пакта за стабилност на ЕС. Но санкциите към тези, които не спазват финансовата дисциплина, би трябвало да са по-лесно приложими. Независимо дали ще го подпишем, за нас със сигурност би било по-зле, ако не се спазват правилата на фискалната дисциплина. Пактът е важен като по-твърда бариера към евентуални бъдещи политици, които не мислят и не действат отговорно. Преките минуси от него за България са свързани с финансовите ангажименти за спасяването на други закъсали държави. Второ – налагането на данъчната хармонизация, където има много силен натиск от страна на Белгия и Франция за повишаване на данъците в държави с по-ниски налози, като България, Ирландия и Кипър. Еврото е под натиск, защото много страни, включително Франция и Германия, дълги години не спазват собствените си правила и имат дълг над 80% от БВП. Въпросът е да се възстанови доверието в стабилността на еврото. По отношение на България всяко съмнение към нас може да доведе до крах на българската икономика. Проблемът още при създаването на общата валута беше, че имаше правила и санкции, но не и механизъм за налагане на финансова дисциплина. Някои страни натрупаха много дълг, а някои банки поеха твърде много риск, защото знаеха, че няма да има санкции. Според мен не би следвало да има смесване на две различни политики – спазването на фискалната дисциплина и използването на фондовете за догонващото развитие на страните членки. Очакването очевидно е, че държавите ще бъдат награждавани или наказвани според поведението си, което не смятам за правилно. Това, дали спазваш правилата на пакта, не би трябвало да стимулира специално. А и това, дали усвояваш еврофондовете прозрачно, е съвсем друга тема. Това е временна конюнктура, защото в момента това е кешът. Съвсем различно е финансирането на европейския спасителен механизъм, където би трябвало да има много ясна връзка между генерирането на риск от всяка страна и нейната вноска. Тези, които имат нисък дефицит и дълг, би трябвало да плащат по-малко от тези, които нарушават правилата.