Законодателството по принцип е сбъркано

По принцип законодателството, свързано с представителността на работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където освен тях участват правителството и синдикатите, е преобърнато и сбъркано. Представителността на работодателските организации се определя по броя на работниците, заети в техните компании. Като че ли ние сме синдикални организации с определен брой членове. Защо е така, лично аз трудно мога да кажа.
Опитахме се да се намесим в предварителните разговори по този проблем, но нещата не се получиха. Освен това с идеята БТПП да бъде изключена от тристранния диалог се нарушава конфедеративният принцип, предвиден в Кодекса на труда на общинско, регионално и национално равнище. Така косвено се наказва този, който изпълнява закона, но подобно решение не се отнася за браншови структури, които са създадени със закон. Получава се неравноправие. На национално равнище тази представителност не може да съществува, а за браншовите организации може. Трудно се коментира подобна идея, но в крайна сметка тя идва от законодателя. Ако тя залегне в законодателството, този принцип трябва да стане задължително условие и за браншовите структури.
Националният съвет за тристранно сътрудничество е консултативен орган. Не е задължително представителството на правителството, на синдикатите и на работодателите да тежи еднакво. Там всеки си представя конструктивно идеите, но в крайна сметка кабинетът взема решенията и той носи цялата отговорност за това. Като изключим последните събития около пенсионната реформа, не бих казал, че синдикатите доминират в тристранния диалог, но като цяло правителствата са склонни по-малко да се вслушват в гласа на бизнеса, отколкото в гласа на синдикатите. И това е много просто обяснимо – профсъюзите са представители на голяма електорална маса. Тук целта е винаги да се намира добър компромис между трите позиции, за да може да се оформи най-доброто решение на въпросите, които се обсъждат. Ако някоя работодателска организация бъде отстранена от този диалог, може да възникне въпросът, че се нарушава балансът на интереси. Но това е много относително. Както казах вече, в крайна сметка решенията ги взема правителството и то отговаря за това пред обществото. От време на време се поставя въпросът за преброяване на организациите, които участват в тристранния диалог, но в Европа подобно понятие и подобен механизъм не съществуват. Просто съществува взаимно признаване и взаимно уважение на всички участници в този процес.