Честват Людмила Чешмеджиева в Музикалния театър

Людмила Чешмеджиева, една от емблемите на родната оперета и мюзикъл, празнува юбилей на 2 декември в Музикалния театър. За празника колегите й избраха да представят култовата българска оперета „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов, в която през годините Людмила Чешмеджиева изигра четири роли. Тя мина през очарователните женски образи на Лила и Янка, за да ги извае като еталони, стигна и до суперхарактерната баба Тодора, за да покаже, че за големия артист няма малки роли. Щ е прозвучат и записи на актрисата от същата оперета, които ще припомнят на зрителите славата на Музикалния театър от неговите златни години.
Людмила Чешмеджиева е явление за българската (и не само българската) сцена. Много силно жанрова актриса,  ярко сценично присъствие, феноменална актьорска памет, осмисляща философски  и  психологически образа,  независимо дали е героиня или субретка, танцувална , магнетична,  изключителен професионалист  - думите, с които я характеризират режисьори, диригенти  и музикални критици. Впечатляваща е поредицата от над 70 централни роли в нейната артистична  биография от класическия и мюзикалния  репертоар, сред които като еталони остават: Жюстина (от “Жюстина Фавар”), Адела (от “Прилепът”), Арсена (от “Цигански барон”), Чиболета (от “Една нощ във Венеция”), Щаси и Цилика (от “Царицата на чардаша”), Виолета (от “Теменужката от Монмартър”), Ми (от “Страната на усмивките”), Фиамета (от “Бокачо”), Юлия (от “Влюбеният братовчед”), Ханума (от “Хитрините на Ханума”), Дейзи Паркър (от “Бал в Савоя), Мария (от “Случка в Уест Сайд”), Дороти (от “Магьосникът от Оз”), Госпожица Кост (от “Кабаре”), Мерцедес (от “Монте Кристо”). Многобройни са изявите й и на концертния подиум у нас и в чужбина – Чехия, Словакия, Русия, Гърция, Израел, Малта, Мексико, Швейцария, Австрия... И не случайно Съюзът на българските музикални и танцови дейци й присъжда най-високата си награда – “Златна лира”, за цялостния й принос към българската музикална култура.
Тя е единствената актриса на Музикалния театър, поканена да гастролира на драматична сцена – в Шекспировата комедия “Много шум за нищо”, постановка на Гриша Островски в Сатиричния театър. Снима се в над 15 игрални филма. Първият е „А бяхме млади“, лента - символ за родното кино. За ролята на сакатото момиче Цвета тя е избрана от Бинка Желязкова сред 12 000 девойки! Тогава Людмила е само на 18 години, почти дете. И днес си спомня шамара, който й удря Анани Явашев секунди преди да заработи камерата. Вцепенява се и се разплаква от обида. А той казва: "Бинке, готово!" Двамата са се уговорили предварително да я шамаросат, за да се разплаче. Ефектът е поразителен, но актрисата и днес е уверена, че тогава е можела да се разплаче и без шамар. Филмът скоро се превръща в хит, а Людмила Чешмеджиева – в звезда. Такава я видяхме и в един от последните й филми – баба Сладка в „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Стефан Командарев, който донесе значително международно признание на българското кино.
В десетилетната история на Държавния музикален театър Людмила Чешмеджиева е и първата жена-директор –тя поема ръководството на театъра в най-критичните години на прехода , като залага целия си авторитет на творческа личност за неговото оцеляване.