Изобретяване на красиви светове

Мария РУСАНОВА

maria_rusanova@abv.bg

В последните години изкушеният от изкуството на танца и музиката човек няма как да не е срещал името Петър Пламенов. Неговите текстове за опера и особено за балет са запомнящи се и физиономични. Танцът е зрима поезия, а за да можеш да го обясниш, трябва да имаш душа на поет. Хайку пърформансът „Изобретяване на надеждата” обаче дръзва да съчетае изкуството на поезията и танца в едно.



Пламенов, автор на стиховете и постановката, е прекрасен поет известен с великолепните си хайку творби. Бидейки наясно с възможностите, които сцената дава за визуализиране на думите той създава редица спектакли, които обединяват поезия, музика, танц и изобразителност – „Дървото на горещите желания”, „Пияни вишни”, „Пътят”. С тях младият творец печели награди и признание като „Пътят” е включен в програмата на Третата Световна Хайку конференция, състояла се в София. Световни представители на най-краткия поетичен жанр определят спектаклите на Пламенов като явление с оригинален принос към хайку поезията и нова форма на театрално представление.



В рамките на тазгодишния Малък сезон на сцената на театър „Сфумато” Петър Пламенов представи най-новия си хайку спектакъл „Изобретяване на надеждата”. Със средствата на словото, музиката и движението се изобразяваха събитията във вътрешния свят на личността. Най-краткият поетичен жанр, се раздипля в различни емоционални форми и всеки един от стиховете заживява с множеството си значения чрез изтънчената игра на осветление, картина, мелодия, пластика и говор. За изпълнители в спектаклите си поетът винаги избира съмишленици, които по някакъв начин са не интерпретатори, а съавтори. В „Изобретяване на надеждата” вземат участие две изключителни актриси – Момера Здравкова и Десислава Бакърджиева. Дейността на всеки един в изграждането на общото внушение е от първостепенно значение. Петър Пламенов е драматург, сценограф и музикален оформител, Момера Здравкова е автор на пластиката, а сценичната адаптация е дело на Десислава Бакърджиева.

Неизменен участник (или по-скоро съучастник) в хайку-пърформансите на Пламенов е небезизвестната Момера Здравкова. Балерина с блестяща перспектива в близкото минало, търсещ и неспокоен дух, Момера е сред най-интересните и модерни творци, непобиращи се в каквато и да е рамка. Движенията и се отличават с изключителен заряд и емоционална интензивност и сами по себе си раждат поезия.



Десислава Бакърджиева, придобила напоследък популярност с участието си в нашумелия телевизионен сериал „Стъклен дом”, е поредното доказателство колко известността може да постави един творец в определена рамка и да ограничи представата за истинските му възможности. За себе си лично аз открих потенциала на тази актриса чрез блестящото и изпълнение на стиховете от „Изобретяване на надеждата”. Изтънчена чувствителност, пректрасна нюансировка, детска непосредственост, съвършено владеене на движението и пространството.

Спектакълът „Изобретяване на надеждата” напълно отговаря на заглавието си. Той носи посланието, че човек носи красотата и хармонията в себе си, че колкото и реалността да отрича надеждите и мечтите, именно способността да твориш придава смисъл на битието и облагородява света. Съприкосновението с прекрасното слово на Петър Пламенов, визуализирано от изтънченото му въображение и вроден естетизъм подари час хармония и поезия в твърде непоетичната ни действителност.


© Фотосите в статията са на Росица Петрова и Румяна Мондешка