Зов към безграничното

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

 В алено червения хоризонт, надвесен над разтворената кървава бездната на съществуването, на ръба на дъската- бял трамплин, вика човек в горения ляв дял на платното, а в предния десен план се извисява остър връх на планина... Такъв е визуалният разказ на Картина № 3 от Кольо Карамфилов, посветена на усещането за крехкостта на човешкото същество, така безпомощно спрямо законите и стихийната логика на мирозданието.

Опирайки се на един познат образ от спорта - фигурата наподобява скачачите от кула във вода, Карамфилов успява да се домогне до конкретна и сензитивно активна визуална метафора, която да обобщи в себе си опита с битието, напразните усилия, копнежа за свобода и надежда и не на последно място да изведе динамично основната колизия между човек и свят - дълбоката несъизмеримост на нивата на съществуване, на формите, в които се излива битието - осъзнати-неосъзнати, временни-вечни, малки, големи и т. н. Надвесването от трамплина сякаш обема усещането за главоломния риск, който човек така или иначе предприема като избира да бъде съмосъзнаващо се будно същество.

Затова и червеното е толкова неспокойно и наситено, така дълбинно устрашаващо и някак заплащително, затова планината е така хладна в своето синьо спокойствие и монолитност, затова и човешката фигурка е така малка и сякаш политнала във вика, така настъпателно обляна от светлина и очертана в сянка.

Изборът на зрителния ракурса към сцената също е част от символно-метафоричното въздействие на платното. Перспективата напомня характерното за иконописното виждане и ислямската минятюрстика гледане на света през очите на Бога - който вижда по важност, по смисъл от небесата, от далечината на своето всезание и вечност. Именно така тази, лаконична в образната си и цветова разработка, творба се превръща в експресивено визуално възклицание за участта на човешкото, за опита му да надмогне предначертаното ...



Стилът на Карамфилов съчетава елементи от абстрактния постекспресионизъм с елементи от неорелизма и наивизма, но като цяло рисунъкът непрестанно търси резки иновации, провокира с дръзки визуални решения, постигнати чрез съчетаването на разнопосочни традиции, направления и похвати.

Кольо Карамфилов е сред най-изявените, провокативни и нестандартни съвременни художници у нас. Работи едновременно като живописец, график, сценограф, скулптор, илюстратор. Роден е през 1963 г. в гр. Пловдив, където преди няколко години съдейства в създаването на модерната галерия P.A.R.K. Има над 50 самостоятелни изложби, носител е на Гран при от Първото международно триенале на графиката в София 1995, основател е на неоавангардните групи „Ръб" и „Диско 95". Работил е с скандалния украински режисьор Андрей Жолдак, бил е художник на филма „Хълмът на боровинките" на Александър Морфов, илюстрирал е книги на Людмил Станев и Елин Рахнев.