klassa_en Klassa.bg
12-12-2017

Вход|Регистрация|

Александър Арабаджиев, съдия в Съда на Европейския съюз: Българските политици да не се страхуват от делата в Люксембург

В момента върви усилена дискусия дали да не се създаде още един специализиран съд за интелектуалната собственост

image
  • Автор: Ана Михова
  • Дата: 10.5.2011
  • Видяна: 9296 пъти
  • Снимка: Константин Велков

- Г-н Арабаджиев, вие сте първият български съдия в Съда на Европейския съюз. За разлика от съда по правата на човека в Страсбург тази институция не е много позната на българските граждани. Какво представлява тя?
- Съдът на Европейския съюз е една от институциите на ЕС наред с Европейския парламент, Европейския съвет, Европейската комисия, Европейската сметна палата и т.н. В рамките на институцията има три юрисдикции. Едната е Съдът на ЕС. На по-ниско равнище е Общият съд. Това е бившият първоинстанционен съд. Най-отдолу е Съдът на публичната функция, който разглежда спорове във връзка с възникването и прекратяването на служебните правоотношения на заетите в институциите на съюза. Ако мога образно да се изразя, това е нещо като съд за трудови спорове, въпреки че в случая говорим за служебни правоотношения. В момента върви усилена дискусия дали да не се създаде още един специализиран съд и той да се занимава с въпроси на интелектуалната собственост. Сега се гледат много дела пред общия съд за т. нар. европейска търговска марка. Трябва да отбележа, че освен националните търговски марки има и европейска търговска марка, чиято регистрация и оспорвания предизвикват доста спорове. Самият съд на ЕС се състои от двадесет и седем съдии, един от които съм и аз, т.е. има по един съдия от държава членка и осем генерални адвокати. Генералният адвокат е фигура, която не е позната в българската правна система.
Те не участват в състава, който решава делото, а се произнасят по поставените въпроси в пълна безпристрастност и подпомагат съда със своето мнение. Ние разполагаме с тяхното мнение, без да сме длъжни да го възприемаме. То служи за подпомагане на съда. Заседаваме в състави от трима, петима и голям състав, какъвто е 13-членният, а понякога може и в пълен състав. Откакто аз съм член на Съда на ЕС, а това е от началото на 2007 г., от присъединяването ни, съм участвал в две дела в пленарен състав. Едното беше през тази година и на него се взе становище, което се отнася до следното. Когато предстои да сключи международно споразумение, държава-членка, Европейският парламент, съветът или комисията могат да поискат становище дали предвиденото споразумение е в съответствие с правото на съюза, с договорите. Самият ЕС е участник в много споразумения, например той е член на Световната търговска организация като такъв наред с държавите членки. Това беше единият случай. Друга хипотеза, при която може да се събере съдът в пълен състав, е при освобождаване от длъжност на омбудсмана, на член на Европейската комисия и др.

- Какви дела гледате и може ли всеки гражданин да подаде жалба до съда в Люксембург?
- За разлика от делата в Страсбург, които стигат там, след като са преминали през всички инстанции в националната правна система, делата при нас са такива, които поначало са висящи в дадената държава членка, т.е. пред съответна национална юрисдикция. Ние обаче не се произнасяме по основното дело, а по тълкуването на правото на ЕС, което евентуално намира приложение в разглежданото пред националния съд дело. Освен това съдът в Люксембург се занимава с искове от ЕК срещу държави членки. Това, което тук, у нас, го наричат наказателна процедура, т.е., когато има неизпълнение на правото на ЕС от страна на държава членка. Понятието наказателно производство обаче е доста неправилно, защото производството завършва с декларативно решение, че дадена държава не е изпълнила задължението си, което произтича от договорите, от конкретна разпоредба или от законодателството, от актове на институциите на ЕС. Това по същество не са наказателни процедури и затова не мога да си обясня защо в България от някакъв своеобразен мазохизъм ги наричаме наказателни. Факт е обаче, че ако не бъде отстранено нарушението от държавата членка, Европейската комисия може отново да се обърне към съда заради неизпълнение на самото решение и да бъдат наложени имуществени санкции (еднократно платима сума и/или периодична имуществена санкция). Разбира се, ние се занимаваме и с искове, насочени срещу актове на институциите. Например актовете на институциите, включително законодателни (регламенти и директиви), могат да бъдат оспорвани. Обикновено ги оспорват или други институции, или държави членки. В определени обстоятелства, наистина много стриктно определени, актовете на институциите могат да бъдат обжалвани и от граждани, правни субекти въобще – физически или юридически лица.

- Това, което не става ясно за съда в Люксембург, е всеки ли може да подаде жалба?

- Не. При нас делата идват по запитване на националните съдилища.

- Само националните съдилища ли могат да отправят запитвания?
- Например в Англия, чиято правна система добре познавам, спорещите страни активно участват и могат да поискат от съда да отправи запитване до нас. Всъщност това може да стане навсякъде, но друг е въпросът, дали даден национален съд ще удовлетвори подобно желание. Той не е длъжен да го направи. Защото преюдициалните запитвания не се правят в зависимост от волята на страните по делото. Съответният правен субект може да поиска от съда да отправи такова запитване, но той да каже "не" .Той може просто да реши, че европейското право му е ясно. Въпросът е какво следва, ако не е направено запитване, пък се приложи неправилно европейското право.

- Досега български съдии са отправяли 22 запитвания, по които са образувани 21 дела. Вие знаете ли за случай, при който страните по делото са настоявали пред български магистрат да отправи питане към Люксембург?
- Не бих могъл да отговоря. При нас идва определение на съда. Ние не проверяваме дали страната в процеса го е поискала. Не е задължително да го изясняваме. По българските дела аз съм участвал само в две. Едното е делото „Кадзоев“, което се отнася за задържане на незаконно пребиваващи в България граждани на трета страна. Другото е делото „Георгиев“, което е свързано с дискриминация въз основа на възраст на университетски преподаватели. По второто дело бяхме сезирани от съдия от Пловдивския районен съд. Съдът, в който аз работя, за разлика от този в Страсбург, където има правило, че даден съдия непременно участва, когато се гледа дело от неговата страна, прилага по-скоро обратното правило. Няма категорично изискване, но по-скоро практиката е, че националният съдия не участва. Друг е въпросът, както показва и личният ми опит по двете дела – „Георгиев“ и „Кадзоев“, че участието на националния съдия може да се окаже много полезно, защото помага на състава да разбере по-добре националното право. Досега българските дела са само по преюдициални запитвания от съдилища, но занапред може да има и т.нар. наказателни производства, за които вече споменах. И в това няма нищо страшно. Нека българските политици не се страхуват, ако има такива дела. Това е способ за привеждане в съответствие с правото на ЕС на национална правна норма или на дадена административна практика.

- Тълкувателните решения превръщат ли се в практика, с която трябва да се съобразява всеки съд?
- Решенията, с които Съдът на ЕС се произнася по тълкуването на договорите и на актовете на институциите, се превръщат в право, стават част от правото на ЕС. Те са задължителни не само за юрисдикцията, отправила искането, и не само за нуждите на спора, в рамките на който е направено искането, но и за всички съдилища във всички държави членки.

- Например ще се процедира ли по същия начин при аналогичен случай като този на чеченеца Саид Кадзоев, който престоя в дома в Бусманци три години и един месец, след като през 2006 г. премина нелегално българската граница, но беше пуснат три дни след решението на съда в Люксембург?
- Съдът винаги се позовава на практиката си. Той е много внимателен, когато трябва да каже нещо различно от казаното преди това. Той се опитва да не се отклонява от практиката си, освен ако случаите се разграничават един от друг на базата на фактическия контекст, в който са възникнали. Иначе се стреми да бъде последователен в своята практика. Все пак да уточня, че при нас случаите идват като фактически обстоятелства, които са характерни за даденото дело. Затова и често правим уточнението, че тълкуването се дава с оглед на фактите по конкретното дело, защото от тях не може да се излезе, а и тяхното установяване е функция на националния съдия. Ние не се занимаваме с установяване на факти. Това е работа на националния съд. Ние ги приемаме такива, каквито са установени. Не разпитваме свидетели, въпреки че често ни е нужно да си изясним случая, за да дадем отговор на въпроса, който ни задават.

- 21 дела, образувани след 22 запитвания, много или малко са?
- Достатъчно са. Няма норма в това отношение. Често казвам, че от гледна точка на това, как стои пред съда в Люксембург, съдебната ни система изглежда добре. Но аз съм съдия в Люксембург, не съм участник в дискурса тук, не участвам в тази полемика и не е редно да се произнасям.

- При разговори с ваши колеги чували ли сте коментари, че съдебната ни система е корумпирана, че съдът мери с двоен аршин, каквито мнения неотдавна изразиха американският и германският посланик у нас?
- Подобни коментари няма как да бъдат дадени. Но наскоро участвах на една среща с представители на Асоциацията на Върховните касационни съдилища, която се проведе в самия съд в Люксембург. Има доста актове на ЕС, които са свързани със съдебното сътрудничество по граждански, търговски, брачни и по наказателни дела. Това означава взаимно зачитане и изпълнение на съдебни решения, актове въобще. Особено напоследък сме обсипани по линия на спешните производства по спорове за родителски права. Нещо подобно на случая с предаването на двете деца между България и Полша, който стана известен преди години у нас. И точно в контекста на тези производства по време на срещата председателят на Върховния съд на Обединеното кралство каза, че трябва да има доверие между съдилищата и към съдилищата на другите държави членки. Един вид тамошната общественост, самите граждани невинаги са сигурни, че в някои държави могат да разчитат на справедлив процес. Не се визираше конкретно България, но така или иначе въпросът стои като отговорност пред съдилищата на всички държави членки. А трябва да е известно, че не може да има съдебно сътрудничество без взаимно доверие. Това, което аз смятам, е, че чрез запитванията, които отправят българските съдилища, се спомага съдебната система у нас да изгражда такова доверие.

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес12.12.2017

    15

  • сряда13.12.2017

    14|26

  • четвъртък14.12.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next