Брюксел пръв ще оценява бюджетите на страните членки

Министрите на финансите на страните от Европейския съюз се споразумяха вчера да синхронизират бюджетните си планове, предаде ДПА. Това на практика означава, че националните власти ще представят бюджетите първо пред партньорите си от ЕС в опит да предотвратят бъдещи кризи, съобщава агецията, цитирана от БТА. По време на извънредна среща в Брюксел финансовите министри подкрепиха промени в начина, по който се прилагат европейските правила, за да се позволи въвеждането на т.нар. европейски семестър.
„Тази инициатива ще позволи икономическите и бюджетните политики на страните членки да бъдат наблюдавани паралелно по време на шестмесечен период през всяка година, като се започне от 2011 г. Целта е да бъдат открити евентуални непоследователности и несъответствия”, се посочва в съобщение на министрите на финансите.
Според действащите сега правила страните членки трябва да представят редовни доклади за икономическото си и бюджетно състояние пред Европейската комисия, която може да настоява за промени, ако страната нарушава правилата за равнище на държавния дълг и бюджетния дефицит. Идеята за "европейски семестър" доразвива тази практика, призовавайки страните членки да предоставят схематични бюджетни планове пред ЕС преди приемането на бюджетите на национално равнище. Официални лица обаче подчертаха, че системата за надзор няма да дава на Брюксел преимущество над решенията на националните парламенти и столиците ще имат последната дума.
В същото време официални представители на ЕС, присъствали на срещата, подчертаха, че икономическите реформи могат да забавят темпото си, тъй като страните членки усещат, че кризата свършва. Сътресенията в световната финансова система и икономическите проблеми на Гърция насочиха ЕС към безпрецедентен устрем за реформи. Сега обаче икономическите показатели сочат, че растежът се възобновява и според някои източници желанието за въвеждане на реформи бързо намалява, допълват представителите, пожелали анонимност.
"Трябва да действаме решително преди следващата криза, следователно трябва да направим смели стъпки сега. Постигнат е напредък, но темпът не е задоволителен", каза министърът на финансите на Швеция Андерс Борг, пристигайки на срещата.
В разгара на гръцката криза страните от ЕС одобриха мерки като 3-годишна мрежа за сигурност на еврозоната и засилване на надзора над националните бюджетни статистики. Също така бе създадена работна група от финансови министри, която да разработи по-строга система за икономически надзор. Положителните икономически показатели, отчетени в края на лятото, обаче намалиха желанието на страните за по-радикални промени. Държавите от ЕС "имат впечатлението, че излизаме от кризата и някои вече се чудят дали наистина има нужда да правим това, за което говорихме", посочи европейски дипломат, запознат с хода на преговорите.
Мнозина официални лица отбелязаха, че най-вече Франция и Германия отстъпват от предишните призиви за строги и бързи реформи.