Всеки осми младеж иска да емигрира

Младежите у нас са демотивирани от условията за работа, всеки осми има желание да емигрира в чужбина. Това сочат данни, които са залегнали в проекта на Националната стратегия за младежта за периода 2010-2020 г. на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН), качен на сайта на ведомството. Според данните младите българи са сред най-късно влизащите в пазара на труда в сравнение с другите европейски държави. В повечето случаи те нямат опит по специалността, която са учили, и трудно се включват на пазара на труда. Данните сочат още, че през последните години се наблюдава покачване на желанието за емиграция при младежите от 20 до 29 години. Ако преди години това са били предимно високообразованите млади хора, сега се отчита спад на емиграционните нагласи сред тях. За сметка на това се е увеличило желанието за емиграция при по-ниско образованите слоеве. От стратегията на МОМН става ясно, че над една четвърт от младежите в страната се интересуват от временна миграция с цел намиране на работа в чужбина. Според проекта над 60% от младите хора у нас не се интересуват от политика, като този брой постоянно се увеличава. Данните сочат още, че младежите проявяват все по-малък интерес към четенето на книги. Сериозна литература четат само 16% от учениците и 29% от студентите. Тя се предпочита още от 13% от работещите и 8% от безработните младежи в страната. Почти всеки пети млад човек пък изобщо не притежава книги у дома си. Макар че компютрите се използват често от младежите, според статистиката все още е ограничен делът на българите, които използват компютър. При възрастовата група от 16 до 24 години този дял е 57% при средно 73% за ЕС, а при групата от 35 до 34 години те са 42%, докато в ЕС техният дял е 64%.
Наблюдава се и тенденцията за по-дълго съжителстване с родителите. Средната възраст, на която младите жени напускат дома на семейството си, е малко преди навършване на 28 години, а за младите мъже – малко преди навършване на 32 години. Като основна причина за това те посочват липсата на финансови възможности да живеят под наем или да си купят собствено жилище. Според стратегията всяка година над 17 500 млади хора от 14 до 29 години биват осъждани от българските съдилища. Те представляват 57,7% от общия брой на всички осъдени лица.