Владимир Михайловски, постоянен представител на Международната финансова корпорация за България: Най-подготвени за иновации са IT секторът и телекомуникациите

- Г-н Михайловски, къде се намира България сред останалите страни по конкурентоспособност?
- Преди около две седмици Световната банка (СБ) представи доклада си за конкурентоспособността и иновациите на държавите. По критерия конкурентоспособност България е приблизително по средата в класацията, като има и критерии, в които показателите са по-добри. От общо 142 държави, които са анализирани, страната се нарежда на 74-то място. Добрата новина е, че изпреварваме най-близките държави, с които можем да се съревноваваме - Румъния и Хърватия. Но за съжаление трябва да се отбележи, че сме много далече например от Турция. Тя е на доста по-предни позиции по показателя конкурентоспособност.
По другия много важен показател на Световната банка т. нар. правене на бизнес България също е в добра позиция спрямо съседните държави и другите, с които може да се сравнява. Тя е с много по-положителни показатели от Румъния, от Хърватия и от Турция, като може да се каже, че достигаме нивото на Унгария. СБ е провела анализ на 183 държави, страната се намира на 59-о място.
Конкурентоспособността на България се базира на съществуващи и утвърдени от много години сектори. Ние сме най-конкурентни в себестойността на продуктите, които изнасяме. Това са цената на енергията, която се предлага извън границите на България, и стойността на труда.

- Очаквате ли промяна в областите, в които имаме най-голямо предимство?
- Средната заплата в България макар и с бавни темпове започва да се повишава. Даже според последните данни, които проверявах преди няколко дни, се отчита увеличение с около 5 на сто спрямо стойностите й през 2010 година. Това означава, че цената на труда макар и бавно върви нагоре. А има вече държави по отношение на цената на труда, които са много по-високо конкурентоспособни. Разбира се, трябва да отбележим, че тези страни не са в Европейския съюз, но въпреки това те могат да се считат за наши преки конкуренти по критерия ниска цена на работната ръка на стоки за износ. В този смисъл ние губим постепенно преимуществото на евтината работна ръка.

- Как да се насочат представителите на бизнеса, трябва ли да се пренасочват в други сфери на работа, или да правят сдружения с конкурентните им фирми от други страни?
- Онези фирми, които са изцяло търговски, свързани с партньори от Европейския съюз, вероятно известен период от време чувствително ще страдат от по-слаб износ. Причината е, че в момента икономиката на Европейския съюз и най-вече на еврозоната е в състояние на предрецесия или започва да навлиза в стагнация. Това означава, че сега не можем да очакваме активна търговия с държави и фирми, които са част от общността. Там не само не може да се говори за ръст, не трябва да се планира дори активна търговия. Освен това прогноза за продължителността на това положение също не може да бъде направена, но при всички положения най-вероятно ще е много месеци. Визирайки това положение, фирмите, които са достатъчно гъвкави, за да излязат от тази географска територия и започнат да търсят нови партньори в други държави, ще постигнат по-положителни резултати. Основни партньори на страната, към които главно е насочен износът, са Германия, Италия, Гърция и Румъния. Засега изглежда като най-стабилен пазарът в Германия, затова може да се каже, че при експортът за там няма проблеми. Но търговията към Гърция и Италия се очаква да няма много възможности за реализиране на стокообмен през следващите години.

- Къде са новите пазари, на които дори и да загубим преимуществото на най-ниско платена работна ръка ще можем да се конкурираме?
- По този показател ние все още сме конкурентни, но тенденцията в дългосрочен план е това да се промени. Освен това промяна ще има в критерия енергиен компонент в себестойността на продуктите, като това е другият показател, по който сега България е конкурентна. Но за съжаление развитието на енергийния сектор ще доведе до неговата загуба. Причините са, че непрекъснато се увеличават цените на електроенергията и природния газ. Това води до увеличаване на себестойността на енергийния компонент при образуване на крайната цена на стоките и продуктите, които изнасяме.
Местата, към които в момента всички се насочват, са държавите от Азия. Защото сега азиатските пазари са в период на растеж и развитие. Икономиките на страните са в подем, в тях има свободни пари и настройка за силна консумация. Може би и българските фирми ще успеят да се конкурират на този пазар. Според мен е нереалистично да говорим за пазари в Латинска Америка. Страни като Бразилия и Чили се развиват също много динамично, но това са твърде нови за нас места, освен това са и много далечни дестинации. Предполагам, че средният и малкият бизнес ще успее да намери позиции там. Друг успешен пазар за българските компании може да бъде в страните от Близкия изток. Този пазар, както и азиатските страни са реалистична алтернатива за развитие на бизнеса. При тях може да се работи и в посока на търсене на формални търговски партньорства. Моето мнение е, че българските фирми имат потенциал да се развиват в тази посока.

- Инвестира ли бизнесът достатъчно в иновации и може ли да се счита за иновация повишаването на квалификацията на работната ръка?
- Спокойно мога да кажа, че на този етап инвестициите в иновации не са достатъчни. Това най-вече си личи, ако ги сравняваме със средните нива на вложенията, които правят компаниите и страните от ЕС, даже ако ги съпоставим и с държави извън общността. Повишаването на квалификацията, както и да бъде погледнато, е иновация. Разбира се, да имаш високообразован служител или инженер, който е специализирал в университети, където тези специалности са с най-високи критерии и най-развити, ако имаш възможност да обучаваш служителите си и той да остане на поста в дадената компания, това е 100 процента иновация. Но в момента нашата икономика е толкова недостатъчно модернизирана, че много неща могат да се считат за нововъведение. В това число мога да сложа и по-развити и модернизирани възможности за постигане на енергийна ефективност, ако са произведени в България, могат да се считат за иновативен успех.
Но трябва да отбележа, че вложения в модернизация не могат да се очакват основно от малкия и средния бизнес. Подобни инвестиции могат да правят компаниите и предприятията, които вече са минали границата на малък или среден капацитет и са навлезли в групата на големите. Причината е, че те имат финансовия и организационния капацитет да го направят. Такива фирми има във фармацевтичната индустрия, тя генерира много иновации, много нови научни продукти. IT индустрията, сферата на телекомуникациите това са браншове, които включително и в страната, най-малко пострадаха от кризата и икономическата рецесия. Там има наличен капитал, за да се постигне развитие и за да се вложи в иновации.
Развитието на иновациите е постепенен процес. При него резултатите не могат да се видят за едно или две тримесечия и отнема доста време и други съпътстващи ресурси. Освен това трябва да се намерят и съответните таланти, които да го направят. Бизнесът не може автоматично да превключи и да започне да инвестира в иновации.

- Това ли са секторите, които България има възможност и капацитет да развива?
- Аз мисля, че това са секторите, в които в най-кратки срокове и с най-висока ефективност може да се случи иновативен прогрес. Разбира се, има и много други браншове, където може да се влагат пари в нововъведение. Но IT индустрията, телекомуникациите и фармацевтичният бранш са най-подготвени. Има потенциал за развитие и в областта на машиностроенето. Не бива да подценяваме и селското стопанство, където също могат да се генерират иновации. В тях има много голям потенциал и страната много разчита на тях. Индустрията и машиностроенето дава много голям дял в образуването на брутния вътрешен продукт и засега нововъведенията в тези сектори не са много, а и не са много добре подготвени за въвеждането им и за инвестиция в подобни процеси. Но определено те са във групата, която може би в един по-късен етап на развитие ще се насочи активно към въвеждането на иновациите.
Освен това бизнесът трябва да влезе в по-тясна и ефективна връзка с университетите и научните центрове, общо казано там, където се прави науката. Само така ще може да се използва капацитетът. Може да се говори за един вид публично-частни партньорства, за да се създава наука и така да се генерира добавена стойност на продуктите. По този начин ще се постигне повишаване на иновативността на бизнеса чрез изследователски дейности. Къде и как точно се прилага този модел на дейност, не мога да посоча, но предполагам, че се използва в много държави. Мисля, че едно подробно изследване на подобен тип връзки трябва да се направи както в академичната област, така и в корпоративния сектор, за да се систематизират добрите практики.

- Трябва ли да има целенасочена политика за насърчаване на иновациите?
- Аз лично не мога да коментирам този въпрос. Но в доклада на Световната банка има около две страници с препоръки, в които се описват насоките за работа в тази посока. Основно трябва да се работи по различни направления в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Когато става въпрос за съвети към държавата и за поведение, най-добре е да се черпи информация от официалните данни, които СБ предоставя.

- Как може да се стимулира износът на стоки с висока добавена стойност?
- Към днешна дата иновативният износ на страната, това, което успяваме да наложим не заради ниската цена на производство, а заради добавената му стойност, е едва 3 на сто от целия експорт. А средно за Европа този показател е 16 %, като при страни като Сингапур и Малайзия, Тайланд и Китай той достига над 25%. Предполагам, че ако се изпълни целта, която България има до 2020 година да инвестира 1,5% от БВП в развитието на иновациите, вероятно този износ ще може да достигне до средно европейските стойности. Друг факт е, че разходите, които средно европейските държави правят в този сектор, са приблизително същите - от 1,5 до 1,8 на сто от БВП. Трудно е да се отговори дали натрупаният опит на страните от общността може да се използва в страната, защото във всяка една държава е различна средата. Труден въпрос е и този, с коя страна най-много си приличаме, за да използваме нейния пример, но като структура на икономиката може би се доближаваме в някаква степен до Австрия.