Още 3 млн. лв. трябват за единен регистър на земеделските земи

Три милиона лева са необходими за изграждането на единен регистър на замеделските земи, чието създаване се бави вече 15 години, пише Investor.bg. Той обаче трудно може да бъде завършен до края на мандата на това правителство. До този извод са стигнали участниците в извънредна среща при омбудсмана на България Константин Пенчев, организирана през миналата седмица. Повод за срещата са били многобройните сигнали от собственици на земеделски земи, търсили правна защита срещу зачестилите случаи на неправомерно ползване на имотите им и неадекватната реакция от администрацията на земеделското министерство, което поради невъзможност да докаже измамите не е в състояние да санкционира нарушителите.
С цел да изясни ситуацията омбудсманът Константин Пенчев инициира среща с представители на собствениците и арендаторите на земя, на която е присъствала Светлана Боянова, зам.-министър на земеделието и храните, експерти и юристи, твърди Радослав Христов от Асоциацията на зърнопроизводителите в България. Зам.-министър Боянова е съобщила за обмисляните промени в законите за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), които са в работен вариант и след съотвеното съгласуване със заинтересованите страни ще бъдат внесени за одобрение от Министерския съвет. Самото изработване на единния регистър ще стане чрез прилагане на необходимия софтуер, който трябва да обедини „цялата информация от съществуващите наредби, ортофотокарти, слоеве кадастри и всичко останало", е посочила по време на срещата Боянова, предаде БТА. Тя не се е ангажирала със срокове за изпълнението на този регистър, като е припомнила, че е трудно той да бъде завършен за два месеца или за една година.
Според изчисленията на Министерството на земеделието и храните за изработването на системата са необходими 3 млн. лв., чието финансиране е осъществимо. Като арендатори отдавна настояваме за подобен регистър, защото потърпевши от измамите са не само собствениците, но и наемателите на площите, коментира Радослав Христов. Той припомни случаите, при които след подписан договор за наем с притежателите на земя, арендаторите не са получили субсидиите си, тъй като собствениците са подавали заявления за същите терени и заради дублирането фонд „Земеделие“ е отказвал плащанията. Министерството на земеделието може да намери бързо ресурс за прилагане на съответния софтуер, защото вместо планираните в бюджета 100 млн. лв. национални плащания за 2011 г. на нас ни бяха платени 94 млн. лв., така че държавата на наш гръб е спестила 6 млн. лв. Въпросът е кога ще бъдат готови законодателните промени, така че работата по софтуера да започне възможно най-бързо, обясни още представителят на зърнопроизводителите.
В момента съществуват три карти на земеделските земи, но между тях няма софтуерна връзка, затова и много нарушения не могат да се докажат. Измамите зачестиха особено след въвеждането на европейските субсидии, затова всички ние настояваме за спешно завършване на единния регистър, коментира Радослав Христов. След окончателната реституция на земеделската земя, приключила официално през 1998 г., държавната администрация в агроминистерството се ръководят от три вида карти, за да се изясни статутът на даден терен.
Освен основната карта за възстановената собственост, проверки задължително се правят чрез картата, изработена въз основа на регистъра на договорите, сключени между собственици и арендатори (т.нар. карта за правното състояние на имотите). Третата карта е свързана със заснетите парцели на обработваемата земя, които са включени в Идентификационната система за администрация и контрол (ИСАК), по която се плащат европейските субсидии. ИСАК се управлява от Министерството на земеделието и храните и за нейната актуализация през последните години бяха заделени значителни средства, тъй като според европейските изисквания без актуално заснемане на земята не може да се докаже реалното обработване на имота. Тази система е основният инструмент за контрол от страна на служителите във фонд "Земеделие", които плащат субсидиите след съответните кръстосани проверки.
Липсата на единен софтуер, който да направи връзката между трите карти, остава основната пречка за изясняване на спорните случаи при дублиране на субсидиите, в резултат на което през първите две години от членството на страната в ЕС България понесе немалки санкции. Висящите съдебни спорове по тези случаи също трудно ще намерят разрешение, ако имотният регистър продължава да е разхвърлян на три части без връзка със съответните контролни органи.