klassa_en Klassa.bg
27-06-2017

Вход|Регистрация|

Джу, Дончо Папазов и малката Яна възкресяват спомена за "Тивия"

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 9.6.2011
  • Видяна: 9771 пъти

На 14 юни 1981 г. след 777 дни околосветско плаване на борда на яхта „Тивия“ в Созопол акостират Джу, Дончо и малката Яна. Плод на това уникално пътешествие е и книгата „С Яна около света“, в която Юлия и Дончо Папазови разказват преживяното. Изданието отдавна е изчерпано. 30 години по-късно издателство „Колибри“ преиздава „С Яна около света“. Центърът за либерални стратегии  и издателство „Колибри“ канят на разговор с Дончо Папазов на 14 юни от 17.30 часа в Музикалния център „Борис Христов“ на ул. „Цар Самуил“ 43 в столицата.



Аз – „малката“ Яна, съм вече на трийсет и седем. Заедно сме с Джовани и имаме прекрасен син, Виктор, на десет години. Татко е на седемдесет и две и е невероятно добре. Мама ни напусна преди десет години от рак. Липсва ни. На мен болезнено.
Юлия Гурковска–Джу
2001 г. Всичко започна в Будапеща. Джу направи криза и я оперираха по спешност. Оказа се тумор с метастази в черния дроб. Лекарите обявиха, че й остават само няколко месеца. Не повярвахме. След дълга химиотерапия и две чернодробни операции тя издържа 4 години и половина. Това време беше изключително важно за мен – успях да завърша, пораснах малко, появи се Виктор… Мама сигурно се е уморила да се бори, но не го показа. Минахме с усмивка през болестта. Дори с перука, заради химиотерапията, мама продължи да се катери по разни нейни пътеки из Витоша, карахме ски, летувахме на море, танцувахме, ходехме на работа...
Мама е силна жена. Наследила го е от баща си. Дядо Гурко е бил секретар на БЗНС “Никола Петков”, след 9 септември 1944 г. го арестуват и преживява 11 години в концлагер. На децата си е спестил разкази за ужасите там. Иначе мама можеше да се превърне в озлобен и деформиран човек. Както тя казва, нямало е да премине ведро и с усмивка през собствения си живот, а да затъне в ужасите на неговия. С мълчанието си той е съхранил децата си. И мама успя да ни предпази от ужаса на рака, да не го превърне в драма. Прегърнати минахме през него и дори се… забавлявахме.
Времето е коварен съюзник... Седя си на скалата, вперила поглед в хоризонта, силя паметта и въображението си да изрисуват образа на мама. Плаши ме, че до болка познатите ми черти избледняват. Не искам да я забравя.
Откакто се помня, мама се интересува от политика. Много преди 89-а вкъщи се събираха критично настроени хора. Включи се в Русенския комитет и в първите граждански сдружения. От 1992 до 1996 г. беше началник на кабинета на д-р Желев. Подаде си оставката след загубата му на предварителните избори. Тя е един от малкото политици, който пое отговорността за действията си.
После се включи в екипа на Центъра за либерални стратегии и се захвана с проекти за приемствеността в институциите, за сътрудничеството на Балканите. Непрекъснато откриваше интересното и любопитното в на пръв поглед скучни материи. Превърна ни в екипаж, който продължава да чува смеха й.
Преди да се гмурне в политиката, мама се занимава с музика. Завършва пиано в Консерваторията, работи над 20 години в киното като музикален оформител и звукорежисьор в студията за научнопопулярни филми “Време“.

Дончо Папазов
Татко е мореплавател. Но не само. 20 години работи в киното и телевизията. Сценарист, редактор, автор и продуцент на документални, научнопопулярни филми и телевизионни предавания. Депутат във Великото Народно събрание, главен продуцент и главен редактор в БНТ, експерт в СЕМ, щастлив дядо. Ще се изненадате, че е икономист. Завършва Икономическия институт в София и работи повече от 15 години като научен сътрудник.
Не е бил само търговец на розово масло, както е трябвало по семейна традиция. Родът ни е гюладжийски. Моят пра-пра-пра-прадядо основава първата фирма за производство на розово масло през 1820 г. Тази гюладжийска история приключва след 9 септември 1944 г. – дядо Ботьо е пратен в концлагер, а семейството е изселено. Татко не наследява нито розите, нито търговския нюх.
Ето го началото – татко зарязва икономиката и се впуска в морски приключения. През 1970 г. поставя началото на експедициите „Планктон“, като изкарва 14 дни в малка рибарска лодка в Бургаския залив без храна, само на зоопланктон...

Дончо направи възможен „невъзможния път” – през 1988 г. обиколи света сам, без да спре, за 164 дни на борда на яхтата „Тивия”.
Джу и Дончо се запознават в Созопол през лятото на 1968-а. Бързо откриват какво ги привлича – морето, непознати земи и неистово желание за пътешествия. Възхищението от мореплаватели и хора, които осъществяват мечтите си, ги свързва за дълго и прелива в приятелство и любов.
Джу и Дончо заедно кроят планове за морски приключения. Вдъхновени от д-р Ален Бомбар, който прекосява Атлантическия океан с гумена лодка, без храна и вода – за 65 дни, през 1952 г. Експедиция „Планктон” е научноизследователска програма с основна цел да се наблюдава поведението на човека, поставен в крайно тежки условия. Джу и Дончо се свързват с Междуправителствената комисия по океанография към ЮНЕСКО, която им дава рамо за организирането на програма „Планктон”. Много хора и институции в България подкрепят техните на пръв поглед налудничави идеи. Програмата продължава 12 години и преминава през 5 етапа: престой с рибарска лодка в Бургаския залив; прекосяване на Черно море с корабна спасителна лодка с платна; преплаване на Атлантика и Пасифика със спасителна лодка с платна, обиколка на света с яхтата „Тивия”. Общо 56 000 морски мили, или повече от две обиколки на света по Екватора.
Накратко, това е. За малко да пропусна – мама и татко се разделиха през 1989 г. с усмивка и малко тъга. Мама си върна бащиното име и оттогава е известна като Юлия Гурковска. Иначе винаги е била Джу.

Яна Папазова
Знам, че е любопитно какво е станало с мен за тези 30 години. Ами, нищо интересно. Завърших 7-о след провал на изпитите за Английската гимназия. Най-тежките ми години бяха тези в училище и истината е, че едвам изкласих. Бягах на поразия, лъжех много, непрекъснато имах проблеми с учители, изпити, отсъствия. За моя радост дойде 89-а и премахнаха поведението. Това ме спаси! Започнах работа още в 11 клас, защото отказах да следвам веднага – та аз едва се справих с училището... Попълвах геройчета с боички в анимацията към Киноцентъра. После работих в Българското сдружение за честни избори. От 1993 г. до сега съм в Центъра за либерални стратегии. Попаднах на умни и прекрасни хора, и станах човек. Намерих най-хубавата работа на Балканския полуостров и се надявам да ме търпят поне още известно време да координирам проекти. Междувременно задочно завърших международни икономически отношения в УНСС, София – не че това образование ми даде нещо.
Ще си кажете – язък, че е плавало това дете. Е, да, но не е така. Ако не ме бяха взели, никога нямаше да им простя! Сега имам син и не бих го оставила за две години. Или правиш всичко с детето си, или не го правиш. Дори и през ум, надявам се, не им е минало да ме зарежат в София, докато те обикалят света. Това ми даде много. Сега го разбирам.

Коментари (1)

Елка Петрова каза: 2014-02-25 17:55:02

Познавам Джу, беше изключителна жена. Познавам или не напълно /защото той е пълен с изненади/ Дончо. Познанството си с тях дължа на Васил Джерекаров, съпруга ми бог да го прости, изключителен и незабравим, като приятелите му. Тебе Яна съм те виждала като малка- беше смело дете. Имам незабравими спомени с Вас в Созопол. Честит юбилей на Дончо желая му да юбилеи вечно!

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес27.6.2017

    15

  • сряда28.6.2017

    14|26

  • четвъртък29.6.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next